|
Изследвания, проведени с деца, които са отгледани в социални домове показват, че адекватната физическа грижа не е достатъчна за развитието на физически и психически здраво дете. Първият човек, към когото детето се привързва е незаменим за него. Първите три години от живота на детето са най-важните за неговото емоционално развитие. Съвременните достижения в областта на пренаталната психология помогнаха на много хора да осъзнаят, че средата във вътреутробното развитие е ценна част от благосъстоянието на бебето. И все пак, когато става въпрос за изоставяне, сякаш забравяме какво знаем. Сякаш не ни се иска да признаем, че в момента на раждането, както и през следващите няколко дни, седмици, месеци, когато детето е отделено от майка си и дадено на непознати хора, това може да окаже изключително силно влияние върху целия му живот. Фактът, че детето не си “спомня” това, което му се е случило, не заличава последствията от преживяното. Колко от нас си “спомнят” нещо от своя живот през първите три години?
Това означава ли, че тези първи три години не са имали никакво влияние върху нас – върху възприятията, нагласите, поведението ни?
Трябва ли да вярваме, че ако човек не си спомня тези преживявания, те няма да оставят отпечатък върху бъдещите му взаимоотношения?
Какво по-травматично нещо може да преживее едно бебе от раздялата с майка си? Малкото бебе преживява много повече, отколкото някои хора си дават сметка. Да останеш сам, без никой, който наистина да се интересува и грижи за теб, е опустошително преживяване – бебетата плачат за това, че са лишени от толкова базисната човешка потребност да бъдеш прегръщан и докосван.
Отглеждането на дете в институция или в друг вид среда, при която то е част от голяма група, вместо в семейството си, оказва отрицателно влияние както върху преките преживявания на детето, така и на живота му по-късно като възрастен.
Това влияние може да се проследи както при физическото, умствено и емоционално развитие на децата, така и върху общото им здраве. Новородените бебета имат нужда да развият привързаност към един постоянен и пръв обгрижващ, обикновено това е майката. Тази привързаност формира основата за всички бъдещи взаимоотношения, които детето, а по-късно възрастният, ще изграждат. Ето защо, ако формирането на тази първа привързаност не е положително преживяване или не се случи въобще, бебето попада в риск от нарушения при изграждането на емоционални връзки. Причините, които могат да попречат на майката да изгради тази връзка с детето си са много и различни. Основната от тях е когато бебето бъде разделено от майка си и настанено в институция или остане в родилно отделение, то тогава то няма възможност да изгради тези твърде важни връзки. В институцията не е възможно да се осигури постоянен обгрижващ за всяко бебе и затова бебето е хранено, преобличано, измивано, памперсите му са сменяни от твърде много и различни хора. Никой не чувства отговорност за него и не гради отношения на обич, нито има време да отговори на индивидуалните нужди на всяко дете. В някои институции за 8 или 10 деца се грижи само по един човек, който няма как да намери време да гушне бебетата, да им говори и да отговори на нуждите на всяко дете, тъй като има основни нужди, които трябва да се посрещнат на всеки три или четири часа(часовете на хранене, тоалет). Заради тази система бебета са оставени да лежат в леглата си дълго време, без стимулация, подмокрени, гладни, неспокойни и нещастни. Това, което бебето научава чрез тези преживявания е, че няма никого, на когото да разчита да се погрижи за него, че светът е враждебно място, където си гладен, изоставен и самотен. От всичко това детето научава, че не може да разчита на никого до себе си, че може да бъде наранено и затова трябва да се защитава. Малка част от последиците за деца, които не са изградили връзки на привързаност и които живеят в дом са: забавяния в развитието – физическо, умствено и емоционално; забавяния в развитието или липса на реч; постоянни поклащания или други ритмични движения на крайниците или цялото тяло;
нанасят си удари по главата; хапят се или се драскат и понякога си нанасят сериозни наранявания;
ниско ниво на концентрация;
проявяват базразборно обич;
търсят внимание от всеки и не се страхуват от непознати;
не умеят да изграждат стабилни приятелства;
не разбират понятията причина и следствие;
не умеят да се доверяват;
липсва им самоуважение и чувство за собствена стойност;
страхуват се от нови преживявания, от преместване в ново легло или нова стая;
страхуват се от вода, къпане или миене на косата;
неумение да дъвчат храна или да ядат храни, в които има много или различни продукти;
нямат чувство за собствена идентичност;
не уважават понятието чужда собственост;
не познават ролята и отношенията на майката, бащата, синове, дъщери и братя или сестри;
не умеят да правят избор, да определят какво харесват и какво не харесват;
поведението им не съответства на хронологическата им възраст и често се държат като по-малки отколкото са;
неумение да играят и да се забавляват.
Отдавна се знае, че институционалната грижа не е най-добрата грижа за изоставените деца. Липсата на постоянна обгрижваща фигура лишава детето от някои от най-важните фактори за нормалното психологично развитие – непрекъсната последователност от връзка със значим възрастен, емоционално обгрижване и стимулация. За детето в последствие е трудно да се привърже, а да осъществи връзка понякога се оказва невъзможна задача. Колкото повече са фигурите, които се грижат за детето, толкова повече намалява неговата способност да се привързва, а чувствата му все повече и повече се притъпяват. Често такова дете не се развива добре и във физически аспект, а понякога се стига и до смърт. Явно това, от което детето се нуждае, е постоянна обгрижваща фигура и колкото по-скоро се появи тя, толкова по-добре. |
